Не повече от трима играчи в хоризонтален и двама във вертикален правоъгълник (вижте снимката) не трябва да се събират едновременно. Това е изискването на Гуардиола, за да не се нарушава тактическата му постройка и да е възможно бързото преливане на линиите. Някои играчи се оплакваха, че след тренировки са имали главобол от толкова много геометрия, но ето, че си е заслужавало. В Байерн също отне време на играчите да свикнат, но и там нещата станаха сполучливо. Интуитивното чувство се развива с времето, а когато се спазва тази постройка, винаги има коридор в триъгълника за пас напред, вместо встрани.
Рахийм Стърлинг е отличният пример. Английският национал се чувства много по-сигурен и заигра на предела на възможностите си. Същото важи за Лерой Сане и Габриел Жезус, а Кун Агуеро вече има 8 гола във всички турнири.
По време на кариерата си като футболист Гуардиола свързваше защитата с халфовата линия. И сякаш винаги иска да има по един като него от активните му години в отборите, които води. В Барса беше Бускетс, а в Байерн тази роля изпълняваха Лам, Алкантара и Алонсо. Сега в Сити най-добре се справя Фернандиньо. През миналата година отборът се затрудняваше без такъв играч. Бе опитано с Яя Туре, но той е доста по-креативен футболист, който обича да се включва напред и не се получаваше добре. Фернандиньо от своя страна пасна като дялан камък.
В лицето на Едерсон Гуардиола осигури на отбора надежден вратар в дългосрочен план. Бразилецът е само на 24 години и тепърва ще става още по-добър. Бившият страж на Бенфика се вписва по чудесен начин в тима и осигурява спокойствие на отбраната, която командва умело. Вратарите в схемата на Гуардиола често играят с топката и Едерсон не прави изключене. Има добро чувство към центриранията, както и към това да пресича дълги топки към противниковите нападатели, измъкнали се зад гърба на защитата.
Сити се придържа към игровия си план без значение как се развива мачът. Наполи натискаше и в двата двубоя от Шампионската лига, но "гражданите" продължаваха с високата преса в предни позиции и със сигурното изнасяне и изграждането на атаките от собственото наказателно поле.
Основната група на Сити в момента е от 20 футболисти на средна възраст от 26.75 години срещу 25 (с поне един мач във Висшата лига) през миналата година на възраст 27.6 години. Кайл Уокър на 27 замени Бакари Саня, който скоро ще навърши 35 и все още е свободен агент. Привличането на Лерой Сане и Габриел Жезус също вкара млада кръв. В допълнение, Пеп не обича да съобщава на играчите, че отпадат от групата и затова намали бройката й.
Прекалената експлоатация на крайните бранители понякога е опасна, но в схемата на Пеп е необходимост. "Играем с много двойни подавания и се придвижваме постепенно с преливане на линиите. Това ни дава свобода", заяви Кевин де Бройне. Когато той заеме място по крилата, освобождава пространство за друг. Играчите на Сити имат голяма свобода в последната третина на игрището, но достъпът до нея става по определен начин, който Пеп настоява да се изпълнява. В това число е крайните бранители понякога да заемат местата на централни полузащитници.
Миналата година Гуардиола заяви, че му е доста странно да гледа по английските терени "как топката е повече във въздуха, отколкото на тревата". Той даде като сравнение Испания, където притежанието е изключително важно, както и Германия, където отборите разчитат на бързи контраатаки. "В Англия бранителят е тук (сочи наляво), а нападателят тук (сочи надясно), докато топката е между двамата. Ако се взимат тези топки, е добре. Ако не ги взимаш - следва опасност. Отегчаващо е да се тренира", заяви Пеп, но явно е обърнал сериозно внимание на този компонент.
