Всичко, което имаме, е малко ориз и Садио Мане

Централната част на село Бамбали в южната част на Сенегал. Две хиляди души чакат пред сцената, където e главният герой на вечерта - голям телевизор. В тълпата липсва само едно момче на име Садио. Но все пак има уважителна причина. Той е от другата страна на екрана - във финала на Шампионската лига с екипа на Ливърпул и с номер 10 на гърба.

Цялото детство на Садио Мане преминава в Бамбали и съседния град Седиу. Районът е толкова беден, че дори по стандартите на Сенегал, това е същинска пустош. Животът в страната е почти изцяло съсредоточен в Дакар, където ако имаш късмет, можеш да си намериш работа. Но и там трудно се свързват двата края. Затова всеобща мечта на хората е да напуснат страната в търсене на по-щастливи дни за тях и семействата им. Но малцина успяват. Садио Мане е един от тези късметлии.

"Ние сме най-бедният регион в Сенегал. Тук липсва инфраструктура, а младите са безработни. Момичетата са принудени да се женят рано и раждат на съвсем крехка възраст. Младите хора нямат никакво бъдеще тук, а в отчаянието си се опитват да заминат за Европа", казва Усман Демба, създател на новинарския сайт Sedhiounews.net.

Той работи като учител по английски език в гимназията и публикува новини в свободното си време. Усман води пет класа, като всеки от тях е от 60 ученика. Готви се за часовете през нощта и казва, че това го вдъхновява. Но истината е, че няма време. Три деца го очакват у дома и той се занимава с уебсайта единствено по собствена инициатива.

"Искаме осведомеността в региона да бъде по-висока, така че хората да знаят какво се случва. В бъдеще се надяваме да създадем новинарски портал за цялата южна провинция. Работим в трудни условия, нямаме средства, но какъв е смисълът да се оплакваш? Моето мото е: "Помогни на себе си и тогава и Бог ще ти помогне".

С този девиз живеят милиони в Сенегал. А навярно и Мане се е водил от него, преди да достигне до върха.

Баща му е бивш имам в местната джамия и бивш състезател по борба. Но това не помага особено на семейството му. Живеят излючително бедно, а на всичко отгоре таткото на Садио бил твърдо против синът му да стане футболист.

Решаваща роля в живота на бъдещата звезда на Ливърпул изиграва чичо му.

Той отлично знае какъв талант притежава племенникът му и го поощрява да продължи да играе. А когато се установява в Европа, му изпраща екип, бутонки, кори и всички необходими за едно момче футболни аксесоари. Но дори и мечтите на чичото не се простират дотам Садио да стане професионален играч. Още по-малко - да се превърне в такава суперзвезда. Но когато момчето влиза в полезрението на скаутите на френския Метц, разбира, че щастието е кацнало на рамото на 19-годишния футболист и го взима изцяло под крилото си.

Нататък следват период в Германия с Ред Бул Залцбург и пробив във Висшата лига със Саутхемптън, за да се стигне до триумфа с Ливърпул. Но стъпил и на европейския футболен връх с колос като "червените" от "Анфийлд", момчето от Бамбали не забравя откъде е тръгнало.

Майката на Мане все още живее в селото. По думите на местните, не обича видеокамерите и вниманието на журналистите. Така източникът на информация "от извора" и "пресаташето" на нападателя на местна земя е леля му Фанта, която с готовност дава интервюта. "Бяхме бедни, никой не знаеше, че дори съществуваме", повтаря тя и признава, че плаче всеки път, когато гледа мачове на племенника си по телевизията.

Мане редовно посещава родното си село. Въпреки различията с баща си относно футбола, му е благодарен, че е наследил от него силната връзка с религията. Садио дари пари за възстановяване на джамията, където е бил имам родителят му и постоянно помага финансово на местните.

Печели огромни пари във Висшата лига, но притежава естествена скромност, която извайва още по-силно образа му на герой за цяла Африка.

Обича да пее, а танците му около трофея от Шампионската лига бяха толкова забавни и истински, че наводниха социалните мрежи.

Това, естествено, е в кръвта му.

Сенегалците, както и всички африканци, обичат да танцуват и да се забавляват. Съвременната африканска култура е силно подценена, но все повече европейци и американци черпят вдъхновение от нея. Африканското изкуство привлича със своята яркост и искреност. Признати модни дизайнери насочват вниманието си към традиционните восъчни щампи, обичайни за Бенин.

Традиции, култура, история... И всичко това на фона на огромна бедност. Но такива като Садио Мане дават надежда.

Гаушу Камара е от Седиу. В момента учи в института в Дакар. Държавата му плаща обучението, но е трудно да живее с тези пари. Половината от стипендията си изпраща вкъщи, а другите си оставя за храта. Историята на звездата на Ливърпул обаче му помага да вярва в себе си.

"Много се гордея с нашия брат Садио. Първият път, когато го видях, играеше в нашия малък град за местния ни отбор. Бях поразен от таланта му и искам да кажа, че постиженията му съвсем не са случайни. Но той не е единственият. Футболът е нашата култура и живот. За съжаление, ако нямаш роднини в Европа или нямаш човек, който може да ти помогне, да станеш професионален играч е почти невъзможно. На Мане му помогна чичо му, който вярваше в него.

Аз съм обсебен от футбола. Бях нападател и знам как да накарам защитниците да се затруднят. Всичките ми детски мечти бяха свързани с футбола. Но вече нямам средства да продължа да играя. Аз съм от бедно семейство. В нашия град хората печелят максимум 40 долара месечно. С тези пари наистина не може да се купи нищо. Храната ни се изчерпва с твърд ориз", разказва Гаушу.

Оризът наистина е основната храна за хората, а месо се консумира не повече от веднъж седмично. За радост, в района гъмжи от риба, а бащата на Мане също ловял всекидневно, за да изхранва семейството си.

Със спомена за отминалите години, Садио действително прави много за региона, в който е роден и израснал.

С неговите пари не само беше реконструирана джамията, но бяха построени и училище и болница. Сега в Бамбали се изгражда и стадион. И всички вярват, че на него ще се закалят още такива изумителни футболисти и хора като "техния брат" Мане. Брат - така го наричат всички в околността.

Фада, уличен музикант, не прави изключение.

"Когато гледах финала в събота, бях толкова притеснен, че в 60-ата минута реших да изключа телевизора. Когато научих, че Ливърпул е вкарал втория гол, отново го включих. Много се гордеем с нашия брат и това, което прави за региона, е важно за всички нас", казва той.

***

Централната част на село Бамбали в южната част на Сенегал. Две хиляди души скачат и танцуват, но продължават да хвърлят погледи към сцената. Всеки от тях вижда и себе си там. От другата страна на екрана. Около трофея от Шампионската лига весело танцува момчето Садио. И той се вижда там. От другата страна на екрана. В родното село.

Новините

Най-четените