По жуженето изпод земята ще познаете, че идват - най-шумната агитка в Лондон. Тропат по ламаринените обкови на перилата, докато се изкачват от катакомбите на метрото към откритите пространства на улиците. Грухтят неразбрано тяхното любимо „Ийдоу", вървят на големи групи и са готови във всеки един момент да запеят. В неделя ще изминат съвсем кратко разстояние. Три спирки с метрото до Финсбъри Парк или четири, ако искат да слязат на Хайбъри енд Илингтън. Може да идат и с кола - на не повече от 6 км на юг по булевард „Севън систърс" (7-те сестри) и са пристигнали. Както и да тръгнат обаче, не ги чака топло посрещане. В дома на Арсенал те никога не са добре дошли.
Ще ги нарекат „евреи", а от всеки пъб ще чуят дълбокото и изпято с пълно сърце „Ние всички мразим Тотнъм".
Тотнъм тръгва за кракто пътуване на юг, за да защити името си на сензацията на сезона. Арсенал ги чака, за да запази поне част от все по-лесно ронещата се репутация на клуб, който може да печели трофеи. Но най-важното е, че в двата края на булеварда със седемте сестри живеят две племена, сред които никога няма да намерите братя.
Тази вражда е вече на близо 90 години, откакто през 1913 г. „онези натрапници" от Арсенал се преместиха от Юг и направиха стадиона си край Финсбъри парк. За десетки години около добрия стар (и вече съборен) „Хайбъри" израснаха поколения арсеналци, а клубът се превърна във вероятно най-подкрепяния в Лондон. Червените фланелки с бели ръкави и топчето на гърдите станаха и символ на трофеи, цели 13 шампионски титли на Англия. Тотнъм остава само с 2, но продължава да се гордее, че е европейското лице на квартала - 3 трофея на континента срещу само 2 на Арсенал.
През този сезон Тотнъм може да спечели все още два трофея, докато Арсенал вече мисли само как да осигури класиране за Европа. Да, и това е застрашено. За финализирането на седми пореден сезон без трофей вече няма съмнение. Отборът на Венгер е аут от Европа, защото чудеса срещу Милан от 0:4 не могат да се очакват. Няма го в турнирите за домашните купи, в първенството води някаква свирепа битка за четвъртото място, но лесно може да остане и шести... Защото този тим в последните години май не е много-много по свирепите битки.
Мачът е началото на 7 невероятни дни за Хари Реднап и неговите наострени „шпори". Ако успеят да победят в дома на Арсенал и сторят същото на свой терен с Манчестър Юнайтед идната неделя, Гарет Бейл и неговите съотборници могат да замечтаят и за титла. Това са двата най-сериозни теста до края на сезона, а до момента Тотнъм си взима изпитите с оценки между „много добър" и „отличен".
В последните дни се появи и опит да се нажежи още атмосферата, ако това въобще е възможно. Феновете на Тотнъм обявиха, че мачът ще е отмъщение за Рей Кенеди и неговия гол. Не знаете историята ли? Ето я.
Преди 42 години Тотнъм приема Арсенал в последния мач от сезона, гостите имат нужда от нулево реми или победа, за да са шампиони. По лудия регламент от онова време ако равенството е с голове, Арсенал губи титлата за сметка на Лийдс заради по-лош голов баланс.
Така 87 минути Тотнъм натиска и опитва да отнеме златото на врага, което би било невероятно сладък завършек на един иначе разочароващ сезон на „Уайт Харт Лейн". Три минути преди края обаче легендарният вратар Пат Дженингс не успява да задържи една топка в ръцете си, Джордж Армстронг я центрира край него и Рей Кенеди с глава носи титлана на Арсенал. На стадиона настава лудница, домакинските фенове са бесни, а гостуващите - щастливи. Цяла нощ привържениците на Арсенал лудеят из околните квартали на Северен Лондон, включително и около пъбовете на Тотнъм. Това е нощта на „топчиите", която те напомнят на омразните съседи и до днес. Ако в неделя Бейл и компания бият на „Емирейтс" това няма да е равносилно на титла, но ще означава със сигурност: „Вие сте твърде слаби да ни спрете", като послание към тима на Венгер. А Арсенал най-малко не иска да позволи това.
Предизвикателството завързва интригата. Съперничеството е люто. Какво повече трябва за един грандиозен мач?
