Отбор от световна класа като холандския остана без победа в София. От четири гостувания в българската столица „лалетата” имат три загуби и само един равен. Преди победата с 2:0 по-рано тази година България беше надигравала още два пъти холандците на стадион „Васил Левски” – с 3:2 в приятелски мач през 1959 г. и с 2:0 в световната квалификация от 1968 г. Единствената им спечелена точка на наш терен си остана онази от 2006 г., когато в европейските квалификации завършихме 1:1 с голове на Мартин Петров и Робин ван Перси, а на двете треньорски скамейки бяха Христо Стоичков и Марко ван Бастен. Когато не си губил като домакин от Холандия, това е все пак някакъв сертификат за умения във футбола.
Изненадващият титуляр Спас Делев се прочу с двата си гола за победата срещу холандците в онази луда вечер на 25 март. Това беше петия ни успех от общо 12 мача с „лалетата”, но нито един български нападател не беше успял да се разпише два пъти срещу тях в рамките на 90 минути. А сред останалите ни реализатори в срещите с Холандия са велики имена като Иван Колев, Чоко Василев, Гацо Панайотов, Георги Аспарухов – Гунди, Христо Бонев, Любо Пенев, Трифон Иванов, Мартин Петров… Но са вкарвали само по веднъж на мач, а Делев го направи два пъти. Браво, Спаско!
В сериозни квалификационни мачове България нямаше победа над голям отбор от цели 15 години насам. Последните ни успехи срещу действително силни противници в кампания за големи финали датираха чак от есента на 2002 г. Тогава тимът на Пламен Марков победи Белгия с 2:0 в Брюксел, а след това удари със същия резултат Хърватия в София и накрая се класира за Евро 2004. Толкова. След това имахме само равенства и загуби, когато срещу нас се изпречеше някой наистина стойностен противник. Но сега надиграхме Холандия (2:0) и Швеция (3:2). Замислете се само, че до тези два мача е имало запалянковци на 20-годишна възраст, които не са гледали такива победи на националния отбор на България. Крайно време беше!
„Швеците”, както ги наричаше Димитър Пенев, също сложиха оръжие в София. Българката победа с 3:2 се явява значителна ценност, ако не за друго, поне за статистиката и историческото наследство на футбола ни. Срещу тези проклети скандинавци нямахме победа от цели 50 години. За този половин век отборът на Швеция ни беше побеждавал цели 11 пъти, в други два случая стигнахме до равен. Не им бяхме вкарвали гол в седем поредни мача, загубени все на нула. Дори и безстрашният Христо Стоичков ги броеше за най-голяма опасност за България. А сега пожънахме сладък триумф с 3:2, който ще се помни дълго. Запомнете и имената на тези, които отбелязаха головете за победата – Станислав Манолев, Георги Костадинов, Ивайло Чочев. И това на вратаря Пламен Илиев, пазил като лъв и спасил дузпа.
В групата ни беше и считания доскоро за „футболно джудже” отбор на Люксембург, с когото дотук имаме 14 мача, все от световни и европейски квалификации. След 13 български победи, тимът от херцогството ни взе точка в последния мач. А преди това победата за България на „Васил Левски” с 4:3 дойде след много зор, главозамайващи обрати в резултата и спасителен гол в последната минута на Александър Тонев. Но този отбор вече не е аматьорски, съставен от бръснари, готвачи и банкови чиновници, както погрешно се смята. Какво да кажат французите, които също завършиха наравно с Люксембург, при това като домакини? А ние стигнахме до точка като гости на стадион „Жозе Бартел“. Както казваше бившият треньор на националния тим Иван Вуцов: „Едно е повече от хич“.
