Най-голямата победа за домакините е, че до такава степен обезличиха съперника, че срещата през повечето време приличаше на всичко друго, но не и на дерби.
1. Липса на организация. Първият гол, който „артилеристите“ допуснаха, даде тон на цялостното им представяне във вечерта, а и най-нагледно показва големия проблем. Играчите на Венгер изостанаха във всеки един момент, който предвещаваше попадението – от момента, в който Кошчелни не бе подсигурен, след като топката го прехвърли, до всеки опит за противодействие преди топката да попадне в мрежата. Случаят, разбира се, не е изолиран и особено през първото полувреме, домакините бяха винаги един ход пред съперника, което е непростимо.
2 Ливърпул отново допусна гол. И не трябва да има изненадани. В последните си 22 срещи от първенството футболистите на Юрген Клоп имат едва 2 чисти мрежи, а „Анфийлд“ е всичко друго, но не и крепост, от която гостуващите тимове се притесняват. Ако има нещо, което германският наставник непременно трябва да промени, то това е постоянството в защита. Всичко останало може да се компенсира.
3. Арсенал не бе толкова слаб, колкото Ливърпул бе добър. Никой не трябва да се залъгва, че резултатът е плод на лошото представяне на „топчиите“, защото далеч по-голяма заслуга имат „червените“. Те използваха силните си качества, възползваха се от положенията си и реализираха най-чистите от тях. Правеха мълниеносни контраатаки и малтретираха слабите звена на съперника, което се увенча с успех. Ливърпул бе далеч по-добрият отбор и всичко, различно от изразителна победа, щеше да е странно.
4. Полузащитата на Арсенал. През първото полувреме цареше тотална анархия в средната линия на гостите, като нито имаше кой да поеме отговорност и да се нагърби със задържането на топката в отсъствието на Месут Йозил, нито имаше кой да спре халфовете на съперника. Точно в средната зона Ливърпул си спечели мача, защото там доминираше.
5. Ливърпул трябваше да довърши започнатото по-рано. Голът на Дани Уелбек определено дойде изневиделица и шокира „червените“. При 2:1 двубоят придоби съвсем различен облик и дори да бе несправедливо, Арсенал имаше своите шансове да стигне до равенството. Футболистите на Клоп обаче трябваше да продължат да изпълняват тактическия си план, защото в представянето на противника и без това нямаше идея. Вместо обаче да направи това, Ливърпул почти „съживи“ опонента си, което имаше позитиви единствено за неутралния зрител, защото двубоят започна най-накрая да прилича на дерби.
