Когато в петък Брендън Роджърс се изправи срещу въпросите на репортерите преди мача срещу Манчестър Сити, отпадането в Турция с дузпи от Бешикташ нямаше как да бъде подминато.
"Висшата лига е приоритет за нас, не крия", каза мениджърът на Ливърпул и с това сякаш не остави съмнение. Евротурнирите са важни, но...
Английските отбори се провалиха - Ливърпул и Тотнъм бяха два от трите фаворита за спечелване на Лига Европа, а отпаднаха. В Шампионската лига Челси има реален шанс след 1:1 като гост на ПСЖ, но Арсенал (1:3 у дома от Монако) и Манчестър Сити (1:2 на свой терен от Барса) имат да катерят Еверест, за да стигнат четвъртфинал.
Така реалистично в следващия кръг ще видим Евертън - класирал се в Лига Европа и чакащ сблъсъци с Динамо (Киев) и може би Челси.
Това ли е най-силната лига в света? Защо се провалят нейните представители в евротурнирите?
Да, това е най-силната лига в света. Но проблемът е именно в това.
Поне първият проблем...
Парите от тв правата стават неудържимо високи и за клубовете изведнъж се оказва много по-важно да стигнат до топ 4, отколкото да търсят слава после в Шампионската лига. За Арсенал изглежда самоцелно отново да е в четворката, с което да се гарантира големия приход от влизането в турнира, а участието там е "задоволително" - осминафинал, най-много още един рунд след това.
Постепенно през годините този клуб се примири с едно и също ниво при Венгер. Класиране в топ 4 гарантира между 90 и 100 милиона лири, а при новия тв договор - до 130. Е, очевидно е защо тези мачове в събота са приоритет, а не онези в сряда. Спечелването на Шампионската лига би донесло на Арсенал около 55 милиона лири.
Манчестър Сити продължава да търси европейския си подход, който очевидно не намира. Ливърпул има млад мениджър, който тепърва се учи на европейски мачове.
Манчестър Юнайтед преодолява раздялата със сър Алекс бавно, а и при него отне доста години доминацията на локално ниво да бъде трансформирана в европейски походи. Челси е утвърден фактор в Шампионската лига, а с Моуриньо начело може да се чакат добри дни в турнира.
Но историята показва, че на английските отбори династии им отнема време, да сложат отпечатъка си върху Европа.
Дори тимовете на Пейсли (Ливърпул), Дон Реви (Лийдс), Бъзби (Манчестър Юнайтед) или Джордж Греъм (Арсенал) не стигнаха до купите и славата веднага.
Претърпяха доста горчиви моменти, преди да се докажат, а някои дори не успяха да го постигнат докрай с оглед на потенциала на отборите си - например Арсенал на Греъм.
Сега освен различния стил, има и фактор "мотивация" - клубът поставя приоритетно класирането си в първенството.
Това не може да е извинение, но облекчението на Ливърпул и Тотнъм от отпадането в Лига Европа е очевидно. Мачове в четвъртък, пътувания, драми и евентуални продължения... Всичко това при условие, че в неделя те чакат нови три точки за спечелване.
Не, благодаря. Ако Ливърпул или Тотнъм стигнеше до финала, го чакаха още 7 мача, от които 6 в четвъртъците. Цялата програма във Висшата лига щеше да се разклати като кула от кибритени клечки.
Сега да му мисли Евертън.
Само на 6 т. над изпадащите и с кошмарна програма, а и устремен в Европа...
