Ако случайно все още се притеснявате за съдбините на националния отбор във всеки един мач - спокойно за този. Ако пък по далеч не толкова патриотични причини ви интересува контролата с Унгария и сте решили да заложите някой лев срещу постоянния в своята победимост роден български тим, не избързвайте. Царе сме да не губим в дебютите на селекционерите си, да даваме надежди и да наливаме мая в тавата за това, което по-късно с времето трябва да втаса до баница. Обикновено - неуспешно. Но стартовете са равномерни и без сътресения.
А паднем ли в дебюта на нов треньор - чудесно! Класираме се след това. Та днес Любослав Пенев прави своя дебют като водач на България. И не бива да се притеснява дори при поражение. Историята помни защо.
През есента на 2010 г. направихме революция с привличането на германската машина за поваляне на манекенки Лотар Матеус. Човекът в интерес на истината внесе спокойствие и дисциплина в един разбит отбор, спечели дебютния си мач с 1:0 в Уелс, и то не контрола, а евроквалификация. После победи и в проверка Саудитска Арабия, та си осигури спокойна зима. И такава, в която оптимизмът понякога напускаше очертанията на достижимото от здравия разум. Матеус не дочака обаче дори края на квалификациите, доиграни от отбора сред скандали и с предводител Мишо Мадански. За него и останалите временни селекционери не си заслужава дори да търсим данни за дебютите.
Преди Матеус жезъла носеше Мъри, човекът родил преклонението към правилния футбол. Станимир Стоилов тръгна в началото на 2009 г. с контрола като гост на Швейцария, завършила боево 1:1. Три месеца бяха писания и хвалби, сякаш сме сломили Германия, отборът бил променен, не се предавал. Всъщност - след 1:6 в предишния мач, което получихме в Белград в друга контрола, нормално ремито с швейцарците ни се виждаше успех. Мъри обаче не стигна дори до бараж за световното, а после тръгна в европейските квалификации с 2 от 2 загуби и си стегна куфарите.
Пламен Марков също даде храна на оптимизъм със старта на втория си престой като национален треньор. През 2008 г. той дебютира с успех в контрола над Северна Ирландия, отново като гост. Мартин Петров вкара, а играта не беше извънземна, но отново се прехласнахме - отборът има подобрение. Само дето Марков бе уволнен след три ремита на старта, нищо, че едното беше срещу световния шампион Италия.
Първото му изгонване бе след европейското през 2004 г., когато го наследи Христо Стоичков. Камата записа дебют отново навън, и отборът пак не се посрами. Валери Божинов вкара първия си гол за България и донесе 1:1 в Ейре през лятото на 2004 г. Тогава това бе сметнато за отличен резултат, а и стартът в квалификациите с 2 победи и реми като гост на Хърватия съвсем отприщи еуфория. Резултатът в края бе познат - етикет „не се класира".
Марков стартира първия си престой в националния с убедително 3:0 над Азербайджан у дома, а после изведе България до единственото голямо първенство през този век. Между 2002 г. и 2004 г. имаше дори надежди, че се връща славният дух от 90-те в тима. Младите лъвчета Бербатов, Мартин и Стилиян, подкрепяни до един момент от Балъков, играеха най-добрия ни футбол от години. Пламен Марков бе уволнен след три загуби на европейското в Португалия, но се оказа, че няма кой да стигне дори до участие на такъв форум от тогава.
Предшественикът му Стойчо Младенов остана на един мач от бараж за световното, но в този решителен двубой ни разбиха с 0:6 в Прага. Стартът на Стойчо през 2000 г. обаче бе отличен с победа над Словакия на едно турне в Чили. После имахме сравнително успешни квалификации, но в края изходът бе пак нашенското „за малко". А Младенов бе уволнен.
Най-корав дебют безспорно съдбата прати на Димитър Димитров. Херо пое отбора през есента на 1999 г. току преди гостуване на „Уембли". Със смела игра, комбинирана с неособено изобретателните и напористи англичани, България стигна до 0:0, тогава прието като голям успех. Хере не падна и тук от „трите лъва", стигайки до 1:1 в последния мач с националната фланелка на Христо Стоичков. Но треньорската му работа в националния приключи заради офертата от Левски, която получи в края на 1999 г.
Друг национален треньор, дебютирал с битка, а не с контрола, е предшественикът на Херо - Христо Бонев. Легендарната фигура пое тима след европейското в Англия през 1996 г., което някои мозъци тогава счетоха за провал. Зума изведе тима направо в световна квалификация. Паднахме с 1:2 в Тел Авив от Израел, имаше критики, но ние накрая взехме, та се класирахме за мондиала във Франция. Един от малкото случаи, в които дебютът не продава надежда, но краят на приказката е добър.
Ретроспекцията на последните 2 десетилетия се затваря от безголовия дебют на Димитър Пенев като селекционер на България през август 1990 г. в една контрола с Турция в Стара Загора. Тогава под електрическото осветление на стадион „Берое" се появиха някои от фигурите, станали после гръбнак на най-успешния национален тим на родината в цялата история. Разбира се, това 0:0 не бе отминато без критики и леко мрачни окраски около това, как изглежда бъдещето. Останалото е история.
