Екатерина Западкина е футболистка на руския Енисей Красноярск, който играе в женската Висша лига. През 2016 г. тя взима родителските права на 10-годишния си брат Костя и 14-годишната си сестра Арина.
Майка й, Олга, е алкохоличка и не може да се грижи за тях. Това обаче съвсем не е най-голямата трудност в живота на Западкина. Тя разказа историята си пред Sports.ru:
Футболът
През 1999 г. в училището, в което учех, дойде треньор и ми предложи да започна да тренирам. Казах си: "Защо не?" Така силно се запалих, че футболът стана любимото ми нещо. Спомням си едно пътуване с отбора. Тръгнахме на 31 декември 2000 г., а на 1 януари бях за първи път в живота си в Москва. Беше незабравимо.
Играя с двата крака, но след няколко мача през този сезон получих контузия и в момента съм извън строя. Иначе тренираме всеки ден по час и половина, без неделя. Всеки ден заниманията са различни - както за физическа подготовка, така и с топка. В събота провеждаме двустранни игри с момчетата от школата. Те са на 15-16 години и обикновено губим само с 0:1. Вероятно сме доста добри в защита.
Когато бях на 16 отидох във Воронеж, където прекарах две години. Треньорът там беше доста груб и постоянно си позволяваше да крещи.
Моите съотборнички ми казваха, че не можем да направим нищо, но аз не исках да търпя това и благодарение на мен той смекчи тона. Веднъж ме удари с пръчка и каза: "Ако не тичаш, ще те ударя още по-силно." Това беше диващина, но вече си спомням за нея с усмивка. Това вече е минало, тогава бях дете. Сега не бих позволила такова отношение. Името на този треньор беше Иван Василиевич Саенко - бащата на Иван Саенко (бивш играч на руския национален отбор и Спартак Москва).
Сега футболът е единствената ми работа. Ако здравето ми позволява, искам да играя още две години - докато навърша 30. Завърших курс за маникюристка и мечтая да отворя собствен салон. На 40 се виждам като успешна жена. Успешна означава да печеля добри пари и да не завися от никого. В живота всичко се случва - развод, трагедия и т.н., така че трябва да си готов.
Семейството
Майка ми посегна към чашката и спря да се грижи за децата си. Винаги съм й казвала, че това е неправилно. Казах й: "Мамо, ако продължаваш така, ще подам сигнал да те лишат от родителски права. Три пъти я предупреждавах, а тя не вярваше. В крайна сметка отидох и го направих.
Нещата се случиха много бързо. Мама бе призована в съда, но не се яви. После още веднъж. Първоначално бе временно лишена от родителските права за шест месеца, като й се даде възможност да се промени и да започне работа, но тя не се възползва.
Тъй като съм спортистка и пътувам много, в началото баба ми взе настойничеството, а майка ми заживя с мъж в друг град.
Мислила съм много за това защо започна да пие. Тя се разведе с баща ми и заживя с Владислав - бащата на Костя и Арина, който също е алкохолик.
Оказа се, че майка ми е убила баща ми.
Той често й посягаше, а тя го намушкала с нож. Веднага извикала Бърза помощ, но екипът закъснял и я вкараха в ареста по време на процеса. Първият следовател беше посочил член за предумишлено убийство, но го промениха.
"Какво брутално убийство, след като се е обадила на линейка и на полицията?", каза вторият следовател.
Процесът продължи само един месец. Събраха свидетели, които дадоха показания в полза на майка ми и благодарение на добрия адвокат беше оправдана.
След инцидента си мислех, че ще се промени и че случилото се ще й бъде за урок. Защо трябва да страдат децата? Майка не работи и получава малка пенсия. Не че децата гладуваха, но не е правилно полагащите им се от държавата пари да бъдат изпивани. Опитах се да й помогна, уредих й да работи. За съжаление нищо не помогна.
Родителските права
За да вземеш родителските права, трябва да се подложиш на пълен медицински преглед. Да си напълно здрави и да нямаш проблеми. Представят се документи за доходите и информация за семейството. Мотивът ми бе, че тя е алкохоличка и не се занимава с деца. Представя се всичко това, след което институциите правят оглед на жилището, в което ще бъдат отглеждани децата.
Сега има право да ги вижда, но живее в друг град и това се случва през седмица. Общувам с нея много добре и тя подходжа с разбиране.
Брат ми е 10-годишен, а сестра ми - на 14. С майка си са в доста добри отношения.
Когато дойде, са щастливи. Изобщо не я възприемат като човек, който в известен смисъл ги е изоставил. Също така нямат нищо против мен и смятам, че постъпих правилно. Те са абсолютно спокойни и адекватни.
Ходят на училище и подготвяме уроците заедно. Сестра ми казва, че иска да бъде стилист, а брат ми вероятно още е твърде малък, за да мисли за това. Те имат достатъчно приятели и нямат проблеми с комуникацията.
Чувам някои хора да казват зад гърба ми: "Как можа да лиши майка си от родителски права?". Отговарям им: "Това не е ваш проблем."
Вярвам, че съм абсолютно права и не съжалявам. Надявам се някой ден децата отново да заживеят с майка си, но засега нещата остават така.
