Кевин Пресман (Шефийлд Уензди).
Изключителен колорит, симпатяга с наднормено тегло и леко комична фигура. Неговият червен картон срещу Уулвърхемптън в 13-ата секунда през 2000-ата година остава паметен.
Както и случката, при която подгони крадец, влязъл в двора на къщата му. Стигна го и му нанесе лек побой, след което и двамата отидоха на съд.
Люк Нилис (Астън Вила)
Невероятният му малшанс лиши Висшата лига от един много добър играч и оставя ужасен спомен.
Белгиецът отиде във Вила като доказан голмайстор в Андерлехт и ПСВ.
И тръгна брилянтно - супер гол срещу Прибрам в Интертото, страхотно попадение и срещу Челси на старта на първенството... за да дойде третият мач. Вратарят на Ипсуич Ричард Райт му счупи крака на две места. Беше толкова ужасно, че дори имаше опасност кракът да бъде ампутиран. Това се размина, но кариерата на Нилис приключи.
Снимка: Getty Images
Бранко (Мидълзбро)
Неговият принос към Боро през 90-те, когато "бразилската революция" на Брайън Робсън ги доведе на Североизток заедно с Жуниньо и Емерсон, бе скромен на терена.
Но въпреки това гол от корнер срещу Херефорд и няколко бомби от далечно разстояние остават в паметта на феновете. И, разбира се, мотивационните му речи, легендарни в клуба.
"Пас, пас, пас и вкарваме. После бира, бира и в нощния клуб!", изстрелва на почивката на мач, който Боро трябва да спечели на всяка цена.
Рикардо Куарежма (Челси)
Трудно можем да се сетим за по-недобра комбинация от тази между лондонския клуб и португалското крило.
Куарежма дойде под наем от Интер.
Неговото пристрастие към опитване на невероятни технически изпълнения, особено ударите с външен фалц, изтръгваха аплодисменти в първите мачове. После феновете поискаха и ефективност, но това никога не е била силата на Рикардо...
Саша Чурчич (Болтън, Астън Вила)
Неговото идване в Болтън бе сензация. Невероятен тип, който остави колоритна диря в историята на Висшата лига.
Сърбинът подписа и вкара в дебюта си, после обяви себе си за "Сръбския Джордж Бест", замеси се в пиянски скандал, напусна потъващия кораб на изпадащия Болтън, за да иде в Астън Вила...
Дрибълът му, скритите пасове, темпераментът, скандалите - всичко това го направи любимец на феновете и в двата клуба.
Жорже Коща (Чарлтън)
След 17 години в Порто, капитанът и любимец на феновете на "драконите" премина в Чарлтън с опита и реномето на голям защитник.
Висшата лига му предложи сериозни изпитания като скорост.
Но нито едно не го пречупи. Коща наложи диктат в отбраната, направила много силен сезон 2001-2002 г., и Чалтън се надяваше да превърне наема му в постоянен трансфер.
Порто обаче назначи Жозе Моуриньо и Специалния веднага върна капитана на кораба.
Андрес Д`Алесандро (Портсмут)
Хората, които играеха култовата игра Championship Manager в началото на века го знаеха като един от големите световни таланти. Затова привличането му от Волфсбург в Портсмут бе донякъде сензационно.
Андрес показа моменти на брилянтност, вкара гол-чудо във вратата на Чарлтън, направи зрелищни асистенции... Но като цяло сезонът му бе неубедителен.
Предпочете да подпише със Сарагоса, отколкото да остане в Помпи. Където обаче феновете го помнят като Малкия Магьосник.
Жозе Домингеш (Тотнъм)
Португалецът бе висок около 1,70 с вдигнати ръце. Неговата физика бе нетипична за Англия, но феновете на Тотнъм бързо го обикнаха.
Стартът му на Острова бе на проби в Бирмингам, където мениджърът Бари Фрай пита дали това момче е новият му играч или талисман, който да извежда отбора на терена.
В Тотнъм обаче показа дрибъл, сърцата игра и невероятно технични изпълнения. Жалко, че само след 18 месеца мениджър стана Джордж Греъм, а той не толерираше такъв тип играчи.
Валтер Пандиани (Бирмингам)
Никой в клуба не се сърди, че уругвайския нападател допринесе само с пет гола.
Те бяха срещу Ливърпул (2), Арсенал, Челси и Манчестър Юнайтед!
Е, нищо, че игра само един сезон в Бирмингам.
Човекът с прякор Пушката остава в сърцата на феновете.
Михаел Райцигер (Мидълзбро)
След Аякс, Милан и Барселона, какво по-логично от това да подпишеш с Мидълзбро, нали!?
Феновете му се радваха, въпреки че се контузи още в предсезонната подготовка и изигра 22 мача за 2 сезона.
Игра вляво и дясно на защитата, а един паметен гол след солов рейд срещу Астън Вила и до днес се помни на "Ривърсайд".
