Уейн Рууни скоро ще се гордее като английският топ реализатор на всички времена. Рекордът от 49 гола на Боби Чарлтън няма никакъв шанс.
Но къде е Рууни в сравнение с десетте най-сериозни реализатори за национални отбори?
10. Стърн Джон, Тринидад и Тобаго.
115 мача, 70 гола.
Той игра за 16 клуба в 18 сезона, като обиколи и четирите дивизии на Англия. От 1995-а до 2012-а вкара головете си за родината, като 12-те му попадения в квалификациите за Мондиал 2006 класираха отбора за историческо участие на финалите.
Почти се разписа и там, но му отмениха гол срещу Англия за засада.
9. Мажед Абдула, Саудитска Арабия.
147 мача, 71 гола.
На 17 години се появи на сцената и вкара 7 гола в първите си три мача срещу Русия, България и Иран на турнир през 1977-а. В дебюта му за първия тим на страната вкара два пъти, а в следващите 17 години не спря да бележи.
През 1984-а се разписа на олимпиадата, и то срещу Бразилия. Вкарвал е още на Аржентина и Англия.
8. Мирослав Клозе, Германия.
137 мача, 71 гола.
Вкара в дебюта си за Германия, наниза и пет попадения с глава на Мондиал 2002 - рекорд за голове с тази част на тялото на едно световно!
Счупи рекорда на Роналдо за най-много голове на Мондиали - 16. А за малко изобщо да не играе за Германия, защото е роден в Полша и до 6-годишна възраст дори не е знаел да говори немски.
7. Башар Абдула, Кувейт.
133 мача, 75 гола.
Спечели с родината си две Купи на Залива. Головете му са вкарани само за 11 години от 1996-а до 2007-а. Наниза осем на Бутан за победата с 20:0 в световна квалификация през 2000-а година. След четири дни вкара още пет на Непал.
6. Шандор Кочиш, Унгария.
68 мача, 75 гола.
Правилно четете, да - повече голове, отколкото мачове! Изключителният център нападател на унгарския супер отбор от 40-те и 50-те години е наричан Златната глава. Кочиш има 7 хеттрика за Унгария, стана голмайстор на Мондиал 1954 с 11 попадения, вкара четири пъти на Германия в групата за 8:3... Но загуби финала заедно с великите си съотборници, пак от Германия!
5. Годфри Читалу, Замбия.
108 мача, 76 гола.
Помните ли как през 2012-а всички мислехме, че Меси е счупил рекорда за голове в една календарна година? Замбийската федерация се намеси и каза - не е така, защото Читалу наниза 107 през 1972-ра!
За 12 години между 1968-а и 1980-а, този митичен за Африка нападател късаше мрежите на съперниците на Замбия. Вкара и на олимпиадата в Москва среку СССР. През април 1993-а бе треньор на националния отбор при катастрофата със самолет в Габон, при която загина целия тим. Читалу си отиде с тях, но остава легенда за родината си и Африка.
4. Пеле, Бразилия.
92 мача, 77 гола.
Може би трябва да добавим и 18-те му гола в неофициални за ФИФА мачове, с които отива на 95 за родината. Той дори не беше чист нападател, но започна с головете на 17, когато светът ахкаше по него на Мондиал 1958. Пеле вкара 2 на финала срещу Швеция, преди това и хеттрик на Франция... Общо заби 12 попадения на Мондиали. Игра общо на четири, като спечели три. Краля на футбола, както все още продължаваме да го наричаме.
3. Кунишиге Камамото, Япония.
84 мача, 80 гола.
Първата суперзвезда на Япония изгря за националния през 1964-а, като игра 13 години за родината си. Топ реализатор на олимпиадата в Мексико 1968, където японците взеха бронз.
Вместо да се класира за световното в Мексико две години по-късно, тимът отпадна в квалификациите главно, защото Камамото бе повален от хепатит и не игра. След кариерата си стана политик в родината, безкрайно уважаван.
2. Ференц Пушкаш, Унгария.
85 мача, 84 гола.
Между 1945 и 1956 години Галопиращият майор просто всяваше ужас в съперниците. Заби четири пъти на олимпиадата през 1952-ра, която унгарците спечелиха. На световното две години по-късно тръгна с 3 гола в първите два мача, преди да го контузят тежко - счупване на костица в ходилото.
Върна се за финала, където също вкара, но Германия победи.
1. Али Даей, Иран.
149 мача, 109 гола.
Едва ли някой ще подобри постижението му от голове за националния. Само за 13 години наниза 109 попадения за Иран, като някои от тях са митични в страната. Има 4 срещу Южна Корея на финал в Купата на Азия, както и 2 срещу Австралия за класирането на Мондиал 1998. Не успя да вкара на финали на световно, въпреки че игра два пъти на тях. Но подаде за гола срещу Щатите през 1998-а, донесъл първата победа на страната в историята на Мондиали.
