През 1992-ра, точно след изтичането на 15-месечното наказание на Марадона за употреба на кокаин, сънародникът му Карлос Билардо го привлича в Севиля. Дон Диего изиграва 26 мача и вкарва пет гола в единствения си сезон с екипа на андалусийците, като помага и на Давор Шукер да възроди кариерата си, като хърватинът вкарва 15 гола през сезона в Ла лига. Всичко обаче приключва в предпоследния мач за кампания 1992/93, когато лекарите съветват да бъде бита тройна доза кортизон заради проблем на Марадона в коляното. Вместо това, Билардо вади сънародника си от игра в 50-ата минута, а двамата се хващат за гушите след мача в съблекалнята, преди съпругата на Марадона – Клаудия – да успее да ги разтърве. Следващата среща на двамата е в Бока, където Диего завършва славната си кариера.
Престоят на Рибери в Турция е кратък, но скандален. Французинът изиграва само 14 мача с екипа на Галатасарай през 2005 г., където печели и първото си значимо отличие – купата на Турция. По думите на Рибери обаче в Галатасарай не са плащали заплати от няколко месеца и затова той е започнал преговори с Марсилия. Една вечер обаче пред вратата му се появяват спортният директор Бюлент Тулун, бившият му агент Джон Бико и бизнесменът Хаим Фреско. „Семейството му беше в къщата и не исках да си имам работа с тези хора и им казах да се обърнат към новия ми агент Бруно. Тогава Бико, с когото не работех от шест месеца вече, счупи прозореца и заплаши, че ако не отворя вратата, ще потроши колата ми. Аз веднага се обадих на полицията.“
Лам трябва да благодари до края на кариерата си на един човек – Херман Герланд. През сезон 2002/03 крайни защитници в Байерн са Вили Саньол и Бишенте Лизеразу. Няма място за малдия 20-годишен Филип Лам. Гералд, който тогава е треньор на втория отбор, провежда редица телефонни разговори в опит да намери отбор на таланта. Накрая звъни в Щутгарт, където треньор е Феликс Магат: „Имам едно момче, което изглежда на 15, но играе като 30-годишен. Може да играе отляво на защитата, отдясно на защитата, като десен халф, като централен полузащитник...“ Сделката е сключена. Лам прекара два пълни сезона в Щутгарт. В първия играе като брилянтно дясно крило, завършва четвърти в Бундеслигата, обявен е за втория най-добър играч в лигата, а към него интерес проявява Манчестър Юнайтед. Контузии обаче провалят втория му сезон и кариерата му в Щутгарт приключва. През 2005-а Лам дебютира в Бундеслигата за Байерн и от тогава досега е несменяем на левия бек в Бавария.
В зората на кариерата си, по подобие на Бекъм, Лампард е изпратен под наем. 17-годишният ламапрд попада в Южен Уелс през октомври 1995-а, където терените не стават, а играта е главно с центрирания, пасовете са „забранени“. Изиграва само девет мача и вкарва само един гол – първият в професионалната му кариера. Феновете не го обичат особено. Обиждан е и заради факта, че е племенник на Хари Реднап. „Да не си забравил нещо тук? Ходи си вкъщи, лондонско копеле!“ - така е посрещнат една вечер в пъб. През януари 1996-а Лампард иска да се прибере в Уест Хем, където нещата за него потръгват в съвсем различна светлина.
Пирло играе за Бреша на два пъти – между 1992 и 1998 г. и през 2001 г. – но първият му престой е по-запомнящ се. Като юноша Маестрото е вглъбен в себе си, заради което е подиграван от всичките си съотборници. На един мач от трибуните се чува „Да не се мисли за Марадона?“ Пирло се разплаква на терена, а баща му е обиден, че не се появява на мач на сина си в продължение на години. За щастие на всички, начело на мъжкия отбор е Мирча Луческу, който изгражда играта около Пирло. През сезон 1996/97, точно след като Луческу е уволнен, Бреша печели титлата в Серия Б и промоция в елита. Собственикът на тима Джино Кориони е толкова впечатлен от Пирло, че обещава да не го продава, докато тимът е в Серия А. Още на следващия сезон обаче Бреша изпада, а Луческу веднага дърпа Андреа при себе си в Интер.
В края на миналия век в Челси играят футболисти като Джанфранко Дзола, Торе Андре Фло и Густаво Пуйет. На вратата е Ед де Гуй, а пред него са Франк Лебьоф и Марсел Десаи – двамата, които спряха Роналдо, Ривалдо и Леонардо на световното през 1998 г. Въпреки че е смятан за голям талант, място за 18-годишния Тери няма и през 2000 г. той е пратен под наем в Нотингам. Тогава отборът губи мач след мач, но на сцената се появява младокът. Изиграва само шест мача с екипа на Форест, но тимът няма загуба с него в състава. Тери показва лидерските си качества още тогава, а бившият му съотборник Кристиан Едуардс си спомня: „Веднъж бяхме във фитнеса. Отвън валеше сняг и беше адски студено. Всички се бяхме навлекли и изведнъж се появи Джон по шорти и започна да се въргаля в снега. Тогава разбрахме, че е не само лидер, но и обичаше да се шегува.“
През лятото на 1998-а Перуджа продава 25-годишния Матераци в Евертън срещу 3 млн. евро. Италианският бранител играе само един сезон в цветовете на „карамелите“, но им помага в битката за оцеляване. Едва ли ще се изненадате от факта, че в 27 мача Матераци получава 10 жълти и три червени картона, но вкарва и два гола, включително и един от пряк свободен удар срещу Мидълзбро.
Само година след като продават Ромарио на Барселона, ПСВ си намират неговия бразилски наследник. Ромарио е голямата звезда на Бразилия на световното през 1994 г., но ПСВ отправя изкушаваща оферта към Роналдо. Единственият въпрос на бъдещия Феномен към Ромарио е „Студено ли е?“, но никакъв студ не спира Роналдо, който бележи още в дебюта си срещу Витес, след което вкарва и хеттрик срещу Байер. Руди Фьолер остава изумен от бразилеца, казвайки, че никога не е виждал подобно нещо от 18-годишен. През сезон 1994/95 Роналдо нанизва 30 гола в 36 мача. През следващия сезон бразилецът получава контузия и се нуждае от операция. Интересът на Барселона към него е огромен и през лятото на 1996-а каталунците плащат 15 млн. евро за него.
Престоят на Роналдиньо в Пари Сен Жермен, между 2001 и 2003 г., бе първият път, в който Европа научи за таланта му. Бразилецът пристигна в Париж срещу 5 млн. от Гремио и още там си пролича, че любовта му към футбола се изчерпва с официалните мачове. Наскоро бившият му съотборник в ПСЖ Жером Лирой разказа как Роналдиньо почти не се е явявал на тренировъчното игрище, а е идвал направо за мачовете. Представяте ли си какво можеше още да ни предложи бразилският магьосник, ако имаше и работна етика? След 17 гола в 55 мача в Лига 1 Роналдиньо премина в Барселона за сумата от над 32 млн. евро.
