Европейската комисия (ЕК) обяви, че ще иска от България и другите осем страни, които са извън еврозоната, да участват в спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем в размер на 13 млрд. евро, съобщи БНР.
По думите на комисар Валдис Домбровскис, който отговаря за общата валута, Гърция се нуждае от преходно финансиране за предстоящите три месеца, преди да започне новата й спасителна програма.
Заради очевидната липса на по-добри решения, единственият възможен вариант остава Европейският фонд за финансова стабилност (EFSM) - инструмент, създаден в началото на дълговата криза.
Той не трябваше да се използва повече, но в него има налични пари от европейския бюджет като гаранция. Те могат да покрият неотложните плащания на Гърция от 7 млрд. евро през юли, както и други 5 млрд. евро през август.
28 е повече от 19
Предложението на ЕК предвижда отпускането на мостови заем с максимален матуритет от 3 месеца, който да бъде върнат в Европейския фонд за финансова стабилност (EFSM) с парите, които Гърция би трябвало да получи от спасителния фонд на Еврозоната - Европейския механизъм за стабилност (ESM) по новата тригодишна програма за 86 млрд. евро.
За разлика от ESM, който е гаранционен фонд на Еврозоната, EFSM се финансира от всички 28 страни-членки на ЕС през бюджета на съюза. За да бъде отпусната сума от него, е нужно съгласуване между всички 28 правителства, а не само на 19-те.
Чехия и Великобритания са сред държавите, които най-силно се съпротивляват на идеите за финансиране на Гърция през EFSM.
Решенията в EFSM обаче се вземат с квалифицирано мнозинство, което означава, че ако 16 страни, представляващи 65% от населението на ЕС, подкрепят проекта, той може да влезе в сила.
Какво мисли България
Към момента българското правителство не е съобщило своето становище, но на 26 юни по време на Европейския съвет Бойко Борисов заяви: „Ако бяхме сега в еврозоната, ние също трябваше да дадем пари за Гърция и по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично".
Тази позиция ще бъде потвърдена, доколкото може да се съди по неофициалната информация.
Премиерът Бойко Борисов е дал ясен знак на шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер и председателя на ЕС Доналд Туск, че няма да подкрепи спешните кредити за Гърция, пише днешният брой на в. "Стандарт".
Позицията се подкрепя и от коалиционните партньори от Реформаторския блок:
Против съм България да дава пари (да гарантира заеми) на Гърция. Който си избира крайно леви популисти като Сириза, да с...
Posted by Martin Dimitrov on Wednesday, 15 July 2015
ДПС също се обяви против включването на България във финансирането на Гърция:
"Кредиторите трябва да имат най-голям дял в помощта за Гърция. Очевидно е, че те са имали полза от тези заеми, справедливо би било те да поемат най-голямата тежест сега. Сравнете пенсиите на българските пенсионери с тези на гръцките. Попитайте обикновените хора дали е справедливо. Сигурен съм, че ще кажат "не", коментира Алиосман Имамов.
Ако бъде прието предложението на ЕК, страните няма да бъдат принудени да внасят допълнителни вноски, а само да се ползва гаранцията на EFSM за набиране на финансиране от пазарите.
Най-важният въпрос е какви гаранции ще бъдат осигурени в случай на невъзможност на Гърция да върне дълга от EFSM. Затова ЕК търси форми, по които Еврозоната да гарантира възстановяването на евентуалните загуби за останалите 9 държави - България, Великобритания, Хърватска, Чехия, Дания, Унгария, Полша, Румъния, Швеция.
Какви са рисковете
Въпреки че гръцкото правителство най-после даде ход на реформите, поискани от кредиторите, все още не е сигурен изходът от преговорите по евентуалната трета финансова програма в размер на 86 млрд. евро.
През нощта Гърция прие пенсионна възраст от 67 години и драстично ограничи изключенията от 23-процентовата ставка по ДДС...
Posted by Georgi Angelov on Thursday, 16 July 2015
Потенциалната опасност от провал на преговорите не идва само от Гърция.
Международният валутен фонд и САЩ лобират пред лидерите на Еврозоната за облекчаване на условията по връщането на външния дълг на Гърция. Един от сценариите включва дори частично опрощаване на задълженията - нещо, на което категорично се съпротивляват парламентите в Германия, Финландия и др. страни от Еврозоната.
Рисковият натиск може да доведе до отказ на националните парламенти на 18-те страни от одобрение на споразумението с Гърция, което ще върне кризата в изходна позиция.
