Все повече българи четат и купуват книги, като литературата остава най-популярният достъп до изкуството за населението. Това показва изследване на "Алфа Рисърч", проведено между 14 и 20 май 2018 по случай Деня на българската просвета и славянската писменост.
Социолозите отчитат, че за последната година 66% от хората са прочели поне една книга - ръст с 6 на сто в сравнение с 2014 г. Нова книга за личната си библиотека са купили 46% от запитаните, което също бележи увеличение от 9%.
Концертите на фолклорни, естрадни, поп и рок-изпълнители се нареждат на второ място след четенето по популярност като културно преживяване за българите (47 на сто са посетили подобно събитие). За четири години интересът към концертите се е увеличил с около 7%. За сметка на това - посетителите на оперни постановки, балет или други форми на класическата музика са едва 17% за година.
Една трета от хората са посетили поне веднъж театър през 2017-2018, а 24% казват, че са гледали български филм на кино. 32% от хората споделят, че са посетили изложба, музей или площадка с археологически разкопки в последните дванадесет месеца.
От "Алфа Рисърч" обясняват вниманието към културното наследство с увеличаващата се мобилност на българите и интереса към вътрешния туризъм, но и с все по-разнообразното предлагане, жанрово обединение на събитията във фестивали, постепенното подобряване на комуникацията от страна на организаторите на културни събития и "засилващото се желание на съвременния човек да излезе отвъд ежедневието и да търси по-дълбочинни устои и ценности в своя живот".
Доста нисък е процентът на хората, които не просто са наблюдавали, а и сами са се включили в културния живот чрез участие в самодейни танцови, театрални или други художествени състави - само 13%.
21 процента от запитаните казват, че в населеното им място липсва какъвто и да е културен живот, а други 18 на сто изразяват недоволство от качеството на съществуващия. Все пак повече от половината българи споделят удовлетвореност от развитието на културната дейност в съответния град - 29% казват, че са много доволни, а 30% - "в известна степен" са задоволени от възможностите за досег с културата.
Това разделение се вижда най-ясно по линията "голям град - малко населено място". Най-високи оценки се получават в София, Пловдив и Русе, докато над 1/3 от жителите на по-малките селища смятат, че културен живот при тях отсъства.
Повече от половината запитани асоциират думата "наука" с "прогрес", отчитат от "Алфа Рисърч", като посочват, че "въпреки характерния за съвременния свят сблъсък между разум и суеверие, между прагматизъм и анахронизъм, българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството".
21% от запитаните свързват науката с думата "слънце" - директна препратка към стиховете от "Върви, народе възродени" на Стоян Михайловски.
18% асоциират науката с "безпаричие" заради хроничната липса на бюджетно финансиране за хората, които се занимават с фундаментални изследвания. За 9 на сто науката се оказва свърза с "риск" заради непредвидимите последствия от изследователската дейност.
