Треньорски рокади по това време на годината в Англия рядко се правят. Случва се на отчаяно търсещи спасение тимове като Нюкасъл, който в конкретния случай чу отговор "да" от Рафа Бенитес в средата на март.
Арсенал е на другия полюс - не само че не е застрашен от това да загуби елитното си място, а дори се бори за титлата, но също бленува спасението си - да се отърве от Арсен Венгер.
Вероятно звучи малко грубо и несправедливо за човек, който отдаде две десетилетия от живота си за лондонския клуб, но това е тъжната истина.
И забравете загубата от Уотфорд за ФА къп. Тя съвсем не е най-големият проблем на "артилеристите".
Най-притеснителното е, че Арсенал отново бе бездушен и неспособен да се бори. Точно както в последните си 9 мача във Висшата лига, в които записа 2 победи.
Как се става шампион в Англия, когато си в такова състояние през февруари и март?
Финансовите оправдания също вече не играят.
Не и когато пред теб са Лестър и Тотнъм. Защото нито "лисиците", нито съседите от северен Лондон са тимове, които изкушават бивши звезди на Барса и Реал като Алексис Санчес и Месут Йозил.
Затова провалът на Арсенал да спечели титлата в подобна конкуренция ще е още едно срамно петно върху мениджъра Венгер.
Французинът трябва да понесе отговорност за всяка една неудача на своите - от вечните контузии до липсата на характер.
"Топчиите" изглеждаха толкова зле срещу Уотфорд, че всяка контра на гостите всяваше паника. В предишните си 12 мача "стършелите" само веднъж бяха вкарали два гола, но в рамките на по-малко от четвърт час на два пъти пронизаха бездушния Арсенал.
Играеха така сякаш екипите бяха сменени...
Венгер обаче отново не видя вината у себе си. Нарече критиките към него "фарс" и призова да бъде съден в края на сезона.
8 точки зад Лестър 9 кръга преди края не са невъзможни за преодоляване, но не и с французина начело. А дори и чудото да стане, в северен Лондон най-после трябва да вземат съдбоносното решение, защото с този треньор вече са обречени.
