За грозния футбол в България обикновено са обвинявани футболисти, треньори, ръководители, та чак до президента на БФС.
По-рядко се случва отговорност за ниското качество на играта да бъде търсена от съдиите, иначе упреквани за какво ли не.
Снощи Никола Попов показа, че и съдията може да убие красотата на един мач, като опорочи дербито между Левски и Лудогорец. Предпоставките за футболен спектакъл бяха налице - пълни трибуни на „Георги Аспарухов" за пръв път от над една година и два добри отбора с атрактивни футболисти в предни позиции, които от първата минута започнаха да се надиграват.
В началото имаше атаки и пред двете врати, имаше качествени отигравания и много заряд. Тогава се намеси съдията.
Спестяването на картони в началото на напечени мачове е стара традиция за българските съдии, която доста пъти през годините е водела до пагубни резултати. Обикновено проблемът идва в ситуация, в която вече няма как да спестиш съответния картон и щом го покажеш, веднага натежават отминалите положения, в които си се направил на невидял. Играчи, треньори и публика се настройват срещу съдията и вече възроптават при всяко негово решение, а нервите, сблъсъците и непозволените прийоми зачестяват. Както се казва, реферът „изпуска" мача.
Така стана и вчера. Абел Анисе трябваше да е получил минимум три жълти картона още до към 27-ата минута, но получи само един. Риташе по кокалчетата, после игра умишлено с ръка, после направи нова балтия. Виждайки, че реферът не бърза да вади картоните, играчите се развилняха.
Стигна се и до най-фрапиращата ситуация, когато Попов не посмя да изгони Натанаел за умишлен удар в лицето на Антонио Вутов. Удар, нанесен при второто посягане.
Тук червеният картон е задължително решение, което всеки уважаващ себе си съдия трябва да вземе.
Малко преди това Вутов беше направил балтия срещу Натанаел на тъча, която също можеше да бъде санкционирана.
Впоследствие дойде играта с ръка на Митрев пред наказателното поле, за която Попов нямаше как да си затвори очите. Реферът взе единственото възможно решение - директен червен картон за вратаря. Левски обаче нямаше как да не се чувства ощетен, защото преди това поне един противников играч трябваше вече да е поел към съблекалнята.
Както сме свикнали да става в българския футбол, през второто полувреме Попов тръгна да компенсира и спести жълти картони на Васил Панайотов и Цветкович от „сините". А всякакви футболни достойнства на мача се изпариха окончателно.
С човек по-малко Левски нареди две защитни линии в своето поле, остави Обертан отпред и просто изчакваше. Никак не помогна и безидейната игра на Лудогорец в атака. Когато и Сисиньо беше изгонен и численото равенство беше възстановено, Левски опита да тръгне напред, но вече нямаше сили, а до края на мача оставаше твърде малко време.
Независимо дали Никола Попов си е мислил, че помага на Лудогорец, или просто се е опитвал да не изнервя мача отрано, в крайна сметка той развали дербито.
И хем ощети Левски, хем в същото време никак не помогна на Лудогорец. А големите губещи бяха зрителите.
