Владимир Николов е Лили Иванова на българския волейбол. Сравнението, направено от Пламен Константинов малко преди старта на европейското първенство, повдигна духа в отбора и развесели феновете.
Владо действително е дълго на сцената, публиката го обожава и талантът му е убийствен. За разлика от естрадната прима обаче диагоналът не крие годините си - наскоро навърши 38. Не се изявява соло, а предпочита колективното начало. И - пази, Боже, не се е снимал за „Плейбой“.
41 точки в два мача. Приносът на Николов за победния марш в груповата фаза е достатъчно красноречив и в цифрово изражение. Показателите му щяха да бъдат още по-високи, ако не бе решението на Константинов да му даде почивка срещу чехите.
Ролята на Владо обаче е далеч по-значима и тя най-ясно се долавя в онези критични секунди, когато младите му съотборници провесят носове в очакване на загубата. Тогава капитанът с №11 ги прегръща през раменете и тихо им говори нещо. Какво точно - само те си знаят. После гледат особено през мрежата и вършат геройства. Точно както срещу Холандия в неделя.
Владимир отдавна е покорил върховете на тази игра. Достатъчно е да припомним, че през 2005 г. изведе френския „Тур“ до триумф в Шампионската лига и бе избран за MVP на финалния турнир. За 18 години в националния отбор е видял и преживял какво ли не. Беше му дори мениджър, а сега отново е на полето.
В колекцията му липсва само едно - златен медал с България. А ако целуне европейската купа в неделя? Това ще бъде хит, на който ще завиди и Вечната Лили.
И понеже стана дума за младите му съотборници, те сякаш скачат по-високо, забиват по-силно и спасяват по-атрактивно отвсякога. Показаха страхотна форма в петгеймовите драми срещу Чехия и Холандия, при това - в два поредни дни.
Обяснение, разбира се, има - основите бяха налети на изтощителен, но сплотяващ лагер на Белмекен. Там нашите дишаха разреден, но свеж въздух, от планината. И се превърнаха в млади дихатели, поели на поход за титла.
Но всичко по реда си. Най-напред предстои четвъртфинал. Там вероятно пак ще срещнем германците, които на това първенство повече цъкат на калкулатора, отколкото играят волейбол. Сметките им обаче може да излязат криви още в плейофа срещу Белгия. Иначе меракът им пак да играят с България е забележителен.
Упоритостта е качество, типично за немците. Понякога обаче то им изиграва лоша шега. През 1995 г. например футболните им национали пристигнаха на „Васил Левски“ да мъстят за срама от световното в САЩ. И дори поведоха с 2:0, преди да усетят гнева на Ицо и Емо. Да повтаряш една и съща грешка е глупава идея. Та кой би водил втора война, ако наскоро е загубил първата?
Не, не става дума за световните – политическата коректност преди всичко. А и все пак сме любезни домакини на Евро 2015 и не бихме натяквали историческите несгоди на скъпите си гости. Просто на германските волейболисти явно не им стигна онова 3:0 в петък. Нека тогава заповядат отново.
Дано. Само дето авторът ми изглежда малко пренавит. Добре играят нашите, а вчера бяха страхотни само нека да не си правим генерални изводи за германците от един мач, който по нищо не приличаше на мачовете между двата отбора от последните години. Не се знае какво готвят новата среща и как ще се представят тогава.