Една непотвърдена информация раздвижи футболно-общественото пространство днес - Томас Лафчис се връща и изкупува акциите на Батков. Новината звучи достатъчно абсурдно, но породи огромен интерес у отчаяните след провала в Ловеч привърженици на Левски.
Въпреки много вероятната несъстоятелност на информацията, форумите в Интернет пространството полудяха от еуфория. При разпространеното схващане, че любимият отбор е стигнал дъното, всяка промяна се възприема като положителна.
Психологическа интрепретация на тази реакция е стремежът към по-малкото зло. Никой не страдаше навремето за Лафчис, когато бе наследен от Владимир Грашнов, но със сигурност той никога не е бил мразен от феновете колкото Батков.
Безспорно и двамата президенти имат своите успехи, но и своите издънки. С радостта си щастливите от евентуалното завръщане на Лафчис показват къса памет, характерна за българите и позната от изборите за Народно събрание - "а бе ония предишните май не бяха толкова лоши в сравнение със сегашните".
Но, както се казва, "удавник и за сламка се хваща".
Успехите на Томас Лафчис като президент на Левски:
- 3 титли (1993, 1994, 1995) и 4 купи (1991, 1992, 1994, 1998);
- 9 поредни победи над ЦСКА между 1993 и 1996 (включително победите с 4:1 и 7:1 през 1994 и обратът на полуфинала за купата през 1996);
- един от най-силните състави в историята на Левски, който наложи смазваща хегемония за три поредни първенства;
Спорните моменти:
- През 1995 Лафчис разпродаде почти целия шампионски отбор - Янков, Цветанов, Боримиров, Илиев, Стоилов, Гинчев и Кременлиев. Скоро преди това със скандал си беше тръгнал голмайсторът Наско Сираков. Президентът не осигури достойни заместници на осемте титуляри и шампионската серия бе прекъсната;
- На финала за Купата през 1996 при резултат 1:0 за Славия извади отбора, недоволен от съдийството, в момент, в който той имаше сили да изравни. Шегата гласи, че мачът е свършил 4:0 за "белите" с хеттрик на Лафчис;
- През 1997 при приватизацията на Левски закупи мажоритарен дял от 40% от акциите за 20 000 германски марки, след което през 1999 го продаде на "Мобилтел" за необявена цена, която според неофициални източници е не по малка от 2 милиона марки!
