Скромните възможности почти винаги водят до скромни резултати.
Безсмислено е да потваряме, че нямаме достатъчно класни футболисти, за да искаме нещо повече от националния отбор.
Достатъчно е да погледнем списъка на Петър Хубчев за квалификацията с Беларус, след което само да повдигнем вежди и по-добре да замълчим.
Кой е виновен, че нямаме играчи също е безпредметно разтягане на локуми, което обикновено започва с работата в детско-юношеските школи, преминава през привличането на чужденци на килограм и стига до методите на управление на президентите на елитните клубове.
По-съществено обаче е защо при тази отчайваща липса на качество при националите не се прави всичко възможно поне да се изпращат повиквателни на най-подготвените.
Нищо лично към нападателите, които попаднаха в разширения списък на селекционера, но с какво Преслав Йорданов от ЦСКА заслужава повече да е национал от Валери Божинов?
Или пък "чужденците" Спас Делев, Димитър Рангелов, Александър Тонев и Андрей Гълъбинов, които общо имат по-малко голове от нападателя на Партизан през този сезон.
Въобще да не говорим за броя на попаденията му през календарната година...
Последната ни цел е да се превръщаме в адвокати на Божинов или да даваме акъл на Петър Хубчев.
Но все пак някои неща са очевидни.
И най-важното - неоспорими.
