Поредната седмица с мачове от Шампионската лига се оказа и пореден повод за опънати нерви, телефонни разговори на висок тон и грозни закани от страна на потребителите на телевизионен футбол в България.
Проблемът бе технически и сравнително бързо бе решен - за разлика от него обаче няма сила, която генерално да реши казуса с излъчването на най-интересните футболни турнири у нас.
На 23 октомври бе премиерата на MAX Sport 3 - третият собствен спортен канал на А1. По план той ще подслони вторнишките мачове от Шампионската лига, италианската Серия А, елитен тенис и други конвертируеми спортни събития. MAX Sport 3 стана част от телевизионния пакет MAX Sport Plus, редом до MAX Sport 1, MAX Sport 2 и EDGEsport.
За да гледа още в първия ден на съществуването на MAX Sport 3 мачовете от Шампионската лига (АЕК - Байерн и Манчестър Юнайтед - Ювентус) обаче, всеки абонат на спортния пакет трябваше да прави допълнителна заявка за активиране на МАХ Sport 3 - или в офис на А1, или чрез свой собствен акаунт в сайта на компанията.
Разбира се, настана хаос - след хиляди оплаквания, сигнали и разправии в крайна сметка двубоят Манчестър Юнайтед - Ювентус беше пуснат и по MAX Sport 1.
Твърде вероятно е (надяваме се) подобни проблеми с MAX Sport 3 в бъдеще да няма. Това обаче изобщо няма да разреши драмата на редовия български футболен зрител.
В 21-ви век, при условията на уж свободна пазарна конкуренция, на регулиран медиен сектор и под защитата на всякакви директиви на Европейския съюз, той си остава един от последните крепостни селяни на монополния диктат на кабелните оператори.
Каква е печалната реалност за потребителя на футболния телевизионен продукт у нас? От това лято правата за най-гледаното футболно събитие - Шампионската лига, се държат съвместно от bTV Group и А1. Но докато всички кабелни оператори в България предлагат bTV Action и Ring.bg (които излъчват двубоите от турнира), не е такава ситуацията с каналите на А1.
Телекомът вече има договор с някои от другите големи играчи като Vivacom и Bulsatcom за предлагане на спортния си пакет MAX Sport Plus, но дори така голяма част от телевизионната аудитория остава без Шампионска лига във вторник.
По последни данни между 30 и 35 процента от домакинствата в България ползват услугите на регионални и малки кабелни оператори, а към това трябва да прибавим и многото на брой "средни" играчи като Net1, които не излъчват спортните канали на А1 (при това без да броим сивия сектор, където нещата, разбираемо, са напълно неясни).
Същата аудитория остава и без други основни екстри във фенското си портфолио - испанската Ла Лига и италианската Серия А, чиито права също вече са в телевизионния пакет на мобилния оператор.
Оттук следват два важни въпроса: кой е виновен и кой е потърпевш?
Отговорът на първия не е толкова лесен, макар на прима виста да изглежда така, сякаш А1 пробва да прехвърли значително количество абонати към своите услуги. Не е изключен вариантът обаче А1 да предлага на всеки заинтересован да излъчва спортните му канали, но офертата (по някакви причини) да се отхвърля от другите оператори. Подобни индикации се появиха, след като един от едрите конкуренти на А1 пусна "тестово" няколко сръбски спортни канала, излъчващи мачове от Шампионската лига.
Най-вероятното обяснение е, че всеки има своя истина - А1 залага на принципа, че след като се е бръкнал с много милиони за правата, има пълното право да диктува условията; конкуренцията контрира, че свободният пазар предполага равен достъп до услугата - всеки клиент може сам да реши дали да плати за нея, но задължително трябва да има достъп до нея.
Въпросът кой е потърпевш обаче е с еднозначен отговор - зрителят.
И този филм, пардон - мач, го гледаме повече от десетилетие. Когато през 2008 г. Нова броудкастинг груп купи правата за европейското първенство в Австрия и Швейцария и за първи път българският запалянко нямаше възможност да гледа финалите на голямо първенство свободно, настана масова истерия по абониране и монтиране на сателитни чинии надлъж и нашир из родната територия.
Това бяха дните на големия възход на Bulsatcom, чиято сателитна платформа позволяваше на зрителите да гледат футбол на плажа или в планината. Днес ситуацията е различна - Bulsatcom отстъпва позиции и вече не е доскорошният хегемон на телевизионния футболен пазар. Залезът на компанията неизбежно е продиктуван от световната тенденция на водещите пaзapи ĸaтo американския, където тeлeĸoмитe aгpecивнo нaвлизaт в paзлични ceгмeнти нa мeдийнoтo cъдъpжaниe.
Просто е - те са много по-богати и предлагат на абонатите си много повече платформи заради инфраструктурните си възможности - никой няма да нарами сателитната чиния при положение, че може да гледа любимия отбор на смартфона или таблета чрез най-обикновена апликация.
Точно това обаче създава предпоставки за монополно поведение (и ответната реакция от конкурентите), а нищо не гарантира на уважаемия зрител, за когото иначе всички са много загрижени, че след не толкова дълго (пак) ще му се наложи да си сменя кабелния оператор. Не е трудно да се досетим какво ще се случи, когато и третият мобилен оператор у нас реши да се пробва в телевизионния бизнес.
Разбира се, проблемът е, че... живеем в България. В Англия например правата за Шампионската лига изцяло се държат също от един от водещите местни телекоми - BT.
Нейният броудкастър BT Sport излъчва всички двубои, разликата е, че клиентите на конкурентния оператор Sky могат да се абонират за спортния пакет срещу напълно приемливата цена от 75 паунда на година и няма нужда да сменят доставчика. Правата в Испания, Германия, Франция и Италия също се държат от един оператор, който предоставя пълен достъп на практика до всички желаещи, независимо от оператора.
В България клетият футболен зрител е принуден да сменя на почивки кабелния си доставчик с надеждата, че "този път вече е за последно". И когато изтече поредният договор и поредният оператор установи, че няма как да си избие парите от реклама, порочният кръг пак се завърта. А телефоните пак започват да прегряват...
