Активно мероприятие или първа копка е разправата с Борислав Михайлов?
При нормални обстоятелства работната седмица се точи протяжно и сякаш продължава цяла вечност. За един човек обаче тя отлетя като миг. Борислав Михайлов едва ли скоро ще осъзнае какво точно му се случи между мача с Англия в понеделник и прощалната пресконференция в петък. 120 часа отлетяха по-неусетно и от онези 120 минути срещу Мексико през 1994 г.
И докато детронираният президент вече стяга такъмите и почиства пушките, обществото на свой ред се опитва да асимилира събитията в тяхната последователност и цялост.
Дъвката с расизма постепенно губи сладникавия си вкус и на дневен ред излиза конспиративната теория за заговор от високите етажи на властта. Или, ако предпочитате - от влажните мазета на репресивните органи.
Превратът действително прилича на активно мероприятие. Момчетата от отрядите за специални поръчки, известни още като футболни фенове, изпънаха ръце в точния момент. После си тръгнаха безнаказани и май с чувство за изпълнен дълг. Оказа се, че пред закона ще отговаря само един. Но пък не бил той, а брат му.
Само няколко часа по-късно премиер и министър поискаха оставка. Не много, не няколко - само една. Може и да е съвпадение, но след като не я получиха веднага, до "Бояна" се разходиха други наказателни отряди - ГДБОП и прокуратура. И всичко си дойде на мястото.
Подчертаваме - това вероятно е поредната конспиративна теория. Нищо не се знае, възможно е властта наистина да е възмутена от разрухата в българския футбол и от расизма срещу англичаните.
Едва ли присъдата срещу Михайлов има строго личен характер и е прочетена най-вече заради онова олюляване в Белград зад гърба на премиера. Нали?
За да бъдат запушени устите на конспираторите обаче, трябва да се случат няколко неща. Първо - къщата на Българския футболен съюз да бъде срутена чак по прогнилите основи.
И не, нямаме предвид лъскавата база в „Бояна“.
Всеки, докоснал се до управлението на централата през последните 14 години, е съучастник в углавно престъпление. Съавтор на грандиозен провал, превърнал ни от четвърти в света до изтривалка на аутсайдерите.
И ето защо ще наблюдаваме много внимателно. Останалите от дружинката уж подадоха оставки, обаче предстои да вписват, отписват, насрочват, свикват... Йордан Лечков вече предупреди, че може пак те да вадят горещите картофи от огъня. И ако се окаже, че всичко се свежда единствено до демонстративното скалпиране (образно казано) на Борислав Михайлов, значи имаме точно това - активно мероприятие от мрачните подземия.
А за да бъдат убедени дори и неутралните граждани в добрите намерения на властта спрямо спорта, е необходимо да се стигне още по-далеч.
Имаме предвид до останалите изгнили федерации, поели с бодри крачки по пътя на футбола. С тази разлика че ако БФС се финансира от ФИФА и УЕФА, в другите централи паричките падат направо от бюджета. В крайна сметка спортното министерство разпределя едни 80 милиона лева на година. Ако се чудите как се харчат, направете справка с кривата на успехите.
Така стигаме до съществените въпроси. Премиерът само си поигра с ножицата или ще рине с багера? И разправата със само един човек ли ще реши проблемите на българския спорт?
