Най-богатите клубове в Англия планират отцепването си от Шампионската лига и създаването на нов супертурнир с участието на водещите отбори в Европа. По същото време Борислав Михайлов и Красен Кралев обсъждат учредяването на българска Висша лига.
Случайният наблюдател лесно би се заблудил, че става дума за сходни процеси. Всъщност те са диаметрално противоположни. В първия случай говорим за глобален бизнес и пазарни механизми. Във втория - за махленско заобикаляне на правилата и отчаян опит за връзване на гащите.
Европейските грандове отдавна подготвят своя удар по УЕФА. Целта им е пределно ясна - всеки един двубой ще привлича милиарди зрители по цялото земно кълбо, а печалбите от спонсори и тв права ще се изстрелят в космоса.
А каква е идеята на родната Висша лига? В какъвто и целофан да я опаковат, цялата работа е ЦСКА да бъде върнат в елита. Без "червените" първенството наистина не струва и е ниско гледаемо, а значителна фенска маса непрекъснато следи изпод вежди сградата на "Иван Асен ІІ".
Добре, но какъв тогава е смисълът на правилата за лицензиране? Защо занапред някой въобще да ги спазва, след като решението е толкова просто - този сезон затъваш в дългове, а следващия чакаш да бъде учреден нов шампионат и започваш "на чисто".
Стигаме и до призива на Йордан Лечков към държавата "да се ангажира". Тоест да извади едни пари за осветление, стадиони и т.н. А защо бюджетът да не поеме и заплатите на треньорите и футболистите? Държавата може да праща и спонсорите - не че ще видим нещо ново.
Така за собствениците ще остане само едно задължение - да дават дълбокомислени интервюта след мачовете.
Ако някой още не е разбрал, футболът е бизнес. Ако сметката не излиза, значи просто управляваш лошо. Но никой не е длъжен нито да ти строи сектори, нито да ти слага прожектори.
Да не забравяме, че България е страната на абсурдните "модели". И ако нещо с Висшата лига случайно се обърка, да минем направо към Всевишна лига.
