Какво е да си фен в България? Отличителните белези са няколко: притежаваш застрашителен вид, гледаш „на кръв” всеки, с когото се разминаваш по улиците, биеш старци и деца, защото ти приличат на просяци, наричаш се националист, ултрас, нацист, татуираш си възрожденци по тялото и знаеш за България на три морета, събличаш треньори по представяния, заплашваш да биеш играчи на собствения си отбор и замеряш журналисти с пиротехника.
Две (поне) от изброените неща се случиха в рамките на последните дни.
Журналистът от bTV Димитър Тасев, който на откриването на трибуна „Моци” бе наречен „олигофрен” от собственика на Лудогорец Кирил Домусчиев, бе замерен с факли и пиратки от феновете на ЦСКА по време на контролата с Марица (Пловдив).
Дядо на две деца бе пребит в Борисовата градина, защото… той и внучетата му приличали на просяци?!?!?
Щом не е умрял никой, няма смисъл да драскаме. Или?
Това са от този тип фенове, които хвърлят камъни по сградата на БФС, по полицията и по други, но само когато им е наредено.
Те действат по команда. Наричат себе си агитка. Така се идентифицират. Така се разпознават като приятели и врагове. Те са силни, когато са много (точно като една социална прослойка, към която таят най-силно омразни чувства).
Ама БФС-то били... Оставете ги БФС-то! Оставете Левски и ЦСКА! Оставете Лудогорец! Оставете футбола! Оставете фенщината!
Проблемът обаче е на много по-високо ниво от чисто футболното.
Тези агитки бяха създадени в сегашния си вид, благодарение на управляващите футболните клубове, както и от управляващите държавата в последното повече от десетилетие.
Тези т.нар. фенове на т.нар. ни грандове се превърнаха в добре организирани престъпни групи, които бяха създадени от и се ползват от протекцията на полиция и власт.
Тези т.нар. фенове се използват във всяко едно масово мероприятие – когато има желание да се радикализира обикновен протест, когато трябва да има контра на обикновен протест, когато „трябва” да се бият различните, защото „България е за българите и тук е православна държава, в която „извращенията не се търпят”.
Проблемът на подобни организации и #КОЙ партии, създадени от държавата, е, че понякога държавата забравя за тях и ги изпуска от контрола си.
Те започват да живеят собствен живот, да се развиват, да еволюират.
Докато тези неща не бъдат изкоренени от българските стадиони, родният ни футбол няма никакъв шанс за развитие.
Тогава и само тогава т.нар. нормални (защо ли) фенове ще се завърнат по стадионите. Тогава и само тогава на мачовете от родната „А” група може да има повече от 1000-2000 зрители.
