Берое отпадна от Европа очаквано, но в същото време болезнено и ни накара да се ядосаме и тюхкаме. Не защото сме хранили илюзии, че след 24 години европейско изгнание отборът изведнъж ще е фактор, а заради начина, по който бе провален и саботиран предварително шанса на тима.
През май гладният старозагорски състав спечели Купата на България и замечта. Целият град заживя в обратно броене на дните първо до жребия, после до мачовете... Но лятото се превърна от Поле на мечтите в Театър на разбитите илюзии.
Сега Берое има зад гърба си бизнесмени, обещават се премии, сякаш в клуба е спокойно финансово. Странно защо обаче те дойдоха, когато основните играчи от състава си тръгнаха, така както стори и треньорът Илиан Илиев. Отборът не водеше подготовка и бе на прага на аматьорския футбол. В Стара Загора хората се страхуваха от най-лошото - изчезване, а не сънуваха Париж, Ливърпул или Торино (или както стана - Виена).
Тогава се появиха спасителите на Берое, размахаха пачки и напериха гребен. Да, но вече бе късно. Илиев се върна и доказа своята безгранична лоялност към клуба, но действаше "с хронометър в ръка" на трансферния пазар. Набързо събра някакъв състав, изигра контроли, опита да подготви оптимално тима за боеве. Но бе ясно, че само изключителен късмет в жребия може да даде шанс на този скалъпен отбор.
Защо всичко се случи, когато ножът опря до кокала? Така, както "Титан" се разплаща с огромната опашка от длъжници току, преди да бъдат блокирани трансферите на ЦСКА за дългове. В това време обаче играчите се правят на контузени, феновете бойкотират, а във витрината трофеи няма... Както Батков се явява на среща с феновете и обещава светли бъднини, купува и играчи даже, но чак след като му писне от лавината обиди с неговото име, които чете всяка сутрин по софийските улици, докато отива към офиса си. А в това време са изпуснати титли и са минали БАТЕ, Жилина и Дебрецен. След дъжд - качулка. По същата изпитана схема Славия и Венци Стефанов тази седмица тръгнаха да правят селекция. След първия кръг, защото станаха за резил от Цонковата Калиакра.
Защо винаги в българския футбол се чака линията на екрана да стигне до изправяне, за да се вземе електрошока?
Гледката от виенския стадион доказа, че Берое имаше съвсем приемливи шансове да удари Рапид, а вероятно и да го отстрани. Но за целта в състава трябваше да са вратарят Боян Пейков, защитникът и капитан Иво Иванов, халфовете Искрен Писаров и Дончо Атанасов, нападателят Георги Андонов, а и няколко силни нови попълнения, както подобава на евроучастник... Героите от пролетта обаче ги гледахме този уикенд с екипите на Локо (Сф), Левски, Черно море и Черноморец.
Заместниците им опитаха всичко срещу Рапид, но не им стигна нито подготовка, нито опит, нито сработване. Не че с изградения си отбор Берое щеше със сигурност да триумфира във Виена. Целта на тези редове е да изплачат огорчението от това, че граден две години труд се разпадна точно тогава, когато разцъфна и почна да дава плодове. С лекота, за няколко дни. А последвалото "чудотворно избавление" е положително, но доказа, че счупена чаша се залепя, но не е цяла. Сега Илиан ще запретне ръкави, ще застане пак денонощно на пост на стадиона и край тренировъчното игрище, и вероятно след година-две Берое пак ще има добър и достоен за уважение отбор.
На дали ще има пак този шанс да се покаже на Европа?
