Трите смели дребосъчета са духовни, мъдри и богати същества, от които може да се вземе много. Например: че когато нарушиш равновесието в природата, трябва да го възстановиш, защото иначе проблемът ще ти се стовари на главата. Че истинското приятелство е най-ценният подарък. И че трябва да се внимава с шоколадовия сладолед, защото ако прекалиш с него, ще трябва да пиеш чай от еленски мъх, който е адски горчив.
Том Сойер е безсъвестен беладжия и в това няма спор, но той е момче, от което можем да откраднем малко "лайф хакове". Например: никога не признавай пред новото ти гадже кое е старото, ако се познават. И ако искаш да си я върнеш обратно, появи се жив на собственото си погребение. Няма как да не се впечатли.
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче е едно безкрайно мъдро дете. Все пак майка ѝ е ангел, а баща ѝ - крал, няма как да очакваме нещо различно. Освен че си спомняме много добре, че не е хубаво да пораснеш (както се и убедихме впоследствие), любим урок от нея ни е, че добрата лъжа е когато успееш сам да надлъжеш себе си и да си повярваш.
Историята на Дороти, Тото, Плашилото, Лъва и Тенекиения човек е изпълнена с поуки и мъдрости, както са добрите детски книги. Любимият ни урок обаче идва от Плашилото. Когато Дороти го пита как говори като няма мозък, то казва: "Не знам, но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят". True story.
Поредицата за "момчето, което оцеля" ни учи на много неща, но може би най-ценният урок идва от професор Дъмбълдор, който казва, че когато се боим от смъртта и тъмнината, се боим от неизвестното. И че "за добре организирания ум, смъртта е просто следващото приключение".
Ексцентричната гувернантка с чадър с папагалска глава разкрива свят на магии и невъзможности пред децата. От нея научихме, че "всеки си има своя страна на чудесата". И докато във вашата може да са Робинзон Крузо и Пепеляшка, то в нечия друга може да са съвсем други герои.
Историята на Понго, Пердита и техните кутрета превежда малките читатели през много ясните разграничения между добро и зло. И колкото и атрактивна да е Круела де Вил (Злобара де Мон в стария превод), все пак предпочитаме да си вземем уроците от Понго. Помним как казва на кученцата, че никога не трябва да се подчиняват на паниката. Така е.
Разказът за малкия Реми, който броди из Франция в търсене на истинското си семейство, е трогателен и пълен с доживотни уроци. Един от любимите ни е, че "от ударите не боли, когато са понесени заради приятел".
От Мечо Пух запомнихме много неща, но може би най-любимото ни е, че любовта не се пише, а се чувства. Това казва Пух, когато Прасчо го пита как се пише "любов".
От Незнайко разбрахме, че човек е скучен, когато му е скучно. Карфичка пък ни научи, че вълшебници има и сега, но не всеки може да ги види.
Лукчо ни учи, че може да те хвърлят в затвора дори ако само си настъпил принц, но че трябва на всяка цена да се бориш за справедливост, ако искаш да спасиш близките си и себе си
Питър Пан също е от непорастващите момчета. Ако с Пипи се познаваха, сигурно щяха да са добри приятели. А капитан Хук нямаше да има никакъв шанс. От Питър разбрахме, че понякога може би е по-добре да си останеш в Небивалата земя.
