"Човекът в търсене на смисъл" е повече от разказ за живота в концлагера. В тази книга психиатърът Виктор Франкъл предлага на съвременния човек житейски и духовен урок по оцеляване. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки – майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, – Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл. Защото на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път.
Историята на Лале Соколов, който е депортиран в Аушвиц от родната му Словакия и получава работата да татуира номерата на другите затворници, беше дълго чакана у нас. Книгата "Татуировчикът на Аушвиц" на Хедър Морис е по истински случай и акцентира върху любовта на Лале към Гита, която той среща в лагера. Авторката се среща с истинския Лале през 2003 г. и написва произведението си по негови разкази, като първоначално "Татуировчикът" е написан като сценарий. Той е избран за екранизация, но впоследствие филмовото студио се отказва от него. Сценарият участва в международни конкурси и печели Международния конкурс за независими филмови награди през 2016 г. През 2018 г. историята е преработена и издадена като дебютния роман на Морис „Татуировчикът на Аушвиц“ от едноименната поредица. Той става бестселър и е публикуван в над 50 страни по света.
Снимка: издателска къща Хермес
В "Искрица живот" Ремарк разказва за престоя на 509 в концентрационен лагер. 509 е политически затворник, който е изпратен лагера заедно с други вече неработоспособни пленници, за да чака смъртта. Всичко се променя обаче, когато близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. 509 осъзнава, че немците са на път да загубят войната и това събужда у него желание за живот. Самият Ремарк, разбира се, е известен именно с антивоенните си романи. След издаването на "На западния фронт нищо ново", националсоциалистите нарочват Ремарк и го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това той пише продължение на книгата, "Обратният път", което също не се приема добре в родната му Германия, след което Ремарк се установява в Швейцария.
Снимка: изд. Сиела
"Дневникът на Ане Франк" е вероятно най-четеният дневник в света. И най-известната книга, писана от дете. И най-превежданата книга от холандски. В него Ане Франк разказва за укриването си в къщата на семейството ѝ в Амстердам, за ареста им и пребиваването им в концлагер. Ане умира в концлагера Берген-Белсен два месеца преди освобождението на Холандия.
Снимка: изд. Изток-Запад
Романът "Библиотекарката от "Аушвиц" на испанския писател Антонио Итурбе е базиран на житейската история на Дита Полахова - 14-годишно чешко момиче, депортирано с родителите си в "Аушвиц". Там учител тайно е създал училище, което разполага с най-малката нелегална обществена библиотека, основавана някога. Библиотеката е поверена на Дита, която се грижи за книгите. Всеки следобед ги прибира в скривалището им и всяка сутрин ги изважда и ги разпределя между учителите. Сред ужаса на газовите камери, Дита се захваща за книгите като за спасително въже и успява да не загуби желанието си за живот.
Снимка: изд. Колибри
„Братя хора, нека ви разкажа как се случи всичко“ – така започват скандалните мемоари на Максимилиан Ауе, бивш нацистки офицер, възкръснал за нов живот във Франция като собственик на фабрика и порядъчен баща на семейство. Макс е интелектуалец, отдаден на философията, литературата и класическата музика. Но той е също така хладнокръвен убиец и завършен бюрократ. Романът "Доброжелателните" на Джонатан Лител, публикуван през август 2006 г., е написан на френски и печели едновременно двете най-престижни литературни награди във Франция: „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Предупреждаваме, че книгата не се чете лесно.
Снимка: изд. Сиела
"Приспивна песен в Аушвиц" разказва историята на една жена, която отива доброволно в Освиенцим (другото име на лагера). Хелене Ханеман е омъжена за талантлив цигулар в Германия и двамата живеят в любов и спокойствие с петте си деца. Хората около тях гледат малко странно на семейството им заради циганския произход на Йохан, но семейството е свикнало с това. Те обаче не са предполагали, че нацистите ще използват този факт като повод да отведат Йохан в Аушвиц. Хелене е пощадена заради арийската си кръв и разполага с възможността да продължи живота си на свобода, но тя отива в лагера с децата си. А за да опази тях, Хелене започва да служи на доктор Менгеле.
Както пише и на корицата, "Последна спирка Аушвиц" е единственият мемоар, написан в лагера на смъртта. Той е разказ от първо лице за надеждата и ужаса зад оградите на лагера, който е писан, докато е преживяван, без щадящата дистанция на времето. Еди де Винд е холандски лекар, изпратен заедно със съпругата си от Вестербок в Аушвиц през 1943 г. В месеците след напускането на нацистите, де Винд остава в лагера, за да се грижи за болните и ранените войници от настъпилите руски военни сили. Това е и времето, в което записва всичко, което е преживял, защото вярва, че трябва да разкаже историята в памет на хилядите загинали.
Имре Кертес е унгарски евреин, депортиран в Аушвиц през 1944 г. Оттам отива в Бухенвалд, а една година по-късно е освободен. "Безсъдбовност" е първият му роман въобще и първи от трилогията за Холокоста. Книгата е полуавтиобиографичен разказ и е филмирана през 2005 г. от Лайош Колтай.
